от време на време ме прихваща нещо средно между криза на средната възраст и гол и неподплатен ентусиазъм от рода на "човешкият дух е всемогъщ" и "one should face their fears". заради последното такова прихващане в неделя се озовах в темната на с. беренде извор. 

1. пресен сняг + кал + трева=няма преминаване, ако катериш нагоре с неподходящите обувки. обмислях да пращам sms, като подхвърлям телефон нагоре, че поне сръбски обхват да закачи, с разписание на дните, в които да ми носят храна. или с молба за хеликоптер и въже.
2. прилепчетата са много по-малки отколкото си мислех. и доста по-големи непукисти. а може и да хибернират, знам ли.
3. ставам за рекламно лице (де факто, колене и лакти, лицето си ми е все така прекрасно) на флирт. "а тя каза, че е ходила на пещера..."
4. да ти е невъзможно да пиеш един топъл шоколад на излизане, щото нали, алергии, е много тъпо. добре, че се намери ракия отнякъде.
5. още по-тъпо е да не можеш да изядеш едно шкембе, а всички да се дивят колко е вкусно.

човешки дух - пещера за момента са с резултат 0:1. няма да кажа ужасните неща, които си представяте.

ще ви пусна ето това: